Балансът между ум и щастие и поуката от приказката на Ран Босилек
Време за четене: 3 минути
Преди време прочетох на децата в детската градина приказката на Ран Босилек „Ум и щастие“. Когато ги попитах кое от двете биха избрали, всяко дето имаше сво й различен отговор и това е нормално. Когато обаче родителят трябва да избере за детето си – всеки иска и двете. Тогава възниква въпросът как да го постигнем?
Науките дават една гледна точка, ние имаме наша, а децата трета. Така става доста сложно да се осигури реален баланс между нашите изисквания и техните желания.
Реалният живот не е както приказката. В него няма как да разделим напълно умът от щастието, за да покажем на децата, че второто не може без първото.
За да осигуря този баланс при моя син, основното ми оръжие бяха разговорите. Разговори за възможното бъдеще, за неговите мечти и стъпките към тяхното осъществяване. С времето този разговор включваше все повече реалност. Той се научи да гледа не само в настоящето, но и да преценява възможностите си за бъдещето.
Когато обсъждаме бъдещето с детето си – какво иска да стане, какво иска да постигне, то винаги отговаря спрямо опита и знанията си. В началото желанията често са нереалистични, но с порастването започват да се оформят цели, които то рано или късно постига. Макар и несъзнателно, по този начин то научава връзката между умът и щастието и как да използва едното, за да постигне другото.
Целеустремеността е другото качество, което поставя основите на щастието. Това е силата, която тласка детето напред и го кара да превръща мечтите си в планове, към които да се стреми. Реалните успехи идват с нужната подготовка, която изисква време и мотивация. Тази мотивация се формира постепенно, докато детето мечтае и опознава света и себе си.
В заключение
В днешния забързан живот детето трябва много по-рано да формира качества и да трупа обща подготовка, която да го подкрепи в бъдещите му усилия. Естествено, играта и усмивката трябва да съпътстват тези усилия. Те са не по-малко важни за физическото развитие и здравето на детето. Същевременно трябва да се развиват представите, мисленето, паметта, въображението и умението за анализ на информация. Те са в основата на ума.
Щастието ни позволява да разсъждаваме спокойно и трезво. За да вземем правилното решение обаче, трябва да имаме правилните знания и подготовка. Ето защо умът и щастието трябва да вървят ръка за ръка 🙂
