Видовете играчки и детското развитие
Време за четене: 5 минути
Накратко:
- Купувайте разнообразни играчки, но не прекалявайте с количеството
- Използвайте „направи си сам“, защото това са най-обичаните от децата играчки
- Говорете с детето за играчките преди да отидете в магазина
От край време игрите и играчките служат да запознаят децата с заобикалящия ги свят и палят въображението им. Неслучайно много играчки представляват умален макет на обекти от действителността. Затова всяка играчка обогатява знанията на децата, развива интелекта и моториката им по различен начин.
Видове играчки
Има много различни видове играчки и е хубаво детето да има разнообразни такива, но не в прекалено голямо количество. Психолозите казват, че играчката убива играта, защото убива въображаемия свят. Това е спорно твърдение, но прекаленият брой играчки води до пренасищане и бързо омръзване на играчките, което лимитира въображението и полезността. Освен това кара детето да не ги цени и пази. Това пък от своя страна води до купуването на нови и нови играчки, и възпитание в разточителство. Затова количеството трябва да е според нуждите и интересите на детето, като отрано се приучава да ги прибира, да ги пази и да играе с тях според предназначението им.
Аз разделям играчките на четири вида:
- С практическа насоченост
- С интелектуална насоченост
- С физическа насоченост
- Модни
С практическа насоченост са куклите, камиончетата, играчките за пясък и други. Те запознават децата с обекти от действителността, наподобяват инструменти от различни професии и служат да запознаят децата с тях.
С интелектуална насоченост са различните видове пъзел. Това включва както и стандартни пъзели, така и конструктори, или дървени кубчета. Те развиват логическото мислене, наблюдателността, паметта и други.
С физическа насоченост са различните видове топки, въжета за скачане, ролери и други. Те целят да запознаят децата с различните видове спорт и разбира се да развиват физическите им качества.
Модни са играчките, които набират масова популярност и основният мотив на децата да ги искат е, че другите деца ги имат. Всички сме чували за слайм и фиджътспинъри… Другите играчки от този тип са играчките, които служат за създаване на колекции и се продават от големи вериги магазини при определени условия. Характерното за тях, е че децата рядко играят с тях, а ги използват за колекции и престиж в детските групи.
Когато купувате играчки обсъждайте с децата не само какви играчки искат, но и какви играчки имат и защо купувате определена стока. Това правихме и с моя син, което доведе до създаване на критерии за избор, след като поотрастна.
Играчки „направи си сам“
Това са играчки, които се изработват от дърво, хартия или плат. Обикновено се изработват заедно с родителите и някой от тях са тези, които оставят трайни спомени в съзнанието на детето. Това са оригами, дървени играчки, кукли от плат и други. Те развиват фината моторика на децата, логическото мислене и са безкрайно ценени от децата. Те носят както любовта към играта, така и любовта на родителите. Наблюдавала съм деца, които гушкат такива играчки като най-милото нещо на света. Тези играчки са ценни и с това, че обогатяват не само с играта с тях, но и с наблюдението и участието на детето в направата й.
Когато купуваме играчки
Дори и като възрастни ние се забавляваме в магазините за играчки. Това важи почти за всеки, но понякога може да бъде кошмар за родителите. Много от нас са били в ситуации, когато детето иска прекалено много неща или нещо неподходящо, ние се опитваме да го убедим, че не му е нужно. Често обаче това е загубена битка от самото начало.
Какъв е начинът да променим нещата и да се справим в подобни ситуации?
Като за начало подготовката и разговора с детето започва още от преди да излезем за магазина. Няколко начина да се справим са:
- Предварително говорим с детето и уточняваме какво търсим;
- Даваме свобода на детето да избира, като му посочваме горна граница на парите;
- Даваме пари на детето да си купи само това, което иска в рамките на паричките си.
Лично аз съм привърженик на последното предложение, тъй като то учи на самостоятелност, показва, че всичко си има цена и учи децата да управляват парите си от ранна възраст.
Докато децата все още са по-малки и не разпознават парите има и други възможности. Аз предлагах на сина си това, което знаех, че иска или можех да си позволя преди той да поиска нещо. Така насочвах вниманието му където са възможностите ми, което работеше учудващо добре.
Така, за да не учим детето в магазина, можем да водим тези разговори у дома, в спокойна атмосфера.
В заключение
Играчката е най-присъщата собственост на децата, която има основополагаща роля в развитието им. Каквато и да е, играчката, важното е тя да забавлява детето и да го прави щастливо, което е важно за психическото му развитие.
