Всички сме продукти на детството си
Представете си едно щастливо, младо семейство с новородено бебче. Всички се суетят около него, загрижени са за новия член на семейството и всичко е прекрасно.
Но този свят има и друга страна. С появата на бебето, животът на младото семейство е променен и понякога напрежението идва в повече. Ако родителите и другите членове на семейството започнат да злобеят един срещу друг (с повод или без), макар и обгрижвано, бебето усеща напрежението, но не е способно да го разбере.
Тук следва въпросът, какъв човек би израснал в такава обстановка?
Децата са огледало на обкръжението си. Ако хората около тях не се разбират, те го усещат. Започват да плачат или нервничат, просто защото само така може да реагират и изразят своя протест.
Дете, растящо в подобна нестабилна обстановка ще придобие чувство на несигурност и недоверие към околните. На базата на тази несигурност, то може отрано да започне да проявява агресия или прекалена пасивност. Социализацията може и да смекчи тази тенденция, но повечето хора правят, това което са възприели като деца.
Важно е в семейството да цари спокойствие, ред, разбирателство и те да не са привидни.
Докато са малки, децата ни наблюдават и трупат опит чрез нас. Когато те пораснат и трябва да вземат решения сами, отношението към другите и начина на общуване, често са такива каквито са били в семейството, в което децата израстват.
Има опасност ако привидно имитираме добри отношения, детето да усвои това двойствено поведение и да го прилага в своя живот. Макар, че това качество може да носи и успех, никой не обича лицемерието и двуличието.
Ако обаче в семейството има разбирателство и добронамереност, и родителите спокойно обсъждат проблемите си, това се отразява положително на децата. Те гледат как родителите им се справят с проблемите си и е много вероятно да постъпят по същия начин, когато имат се изправят пред подобни изпитания.
Разбира се, всички имаме моменти, в които може да изпуснем нервите си, но е важно да сме търпеливи и те да не преобладават.
Средата в която живеят и нашият личен пример формират децата.
Решителна и самостоятелна личност или плаха и несигурна личност… Средата, в която израстваме има голямо значение за това.
Важни са не само моментите, в които разговаряме с детето, но и подслушаните или случайно дочутите разговори. Понякога когато си мислим, че детето не ни слуша, може и това да не е така. Затова трябва да сме внимателни, когато децата са наоколо, защото детското съзнание рисува картини, които не можем да контролираме. Понякога неразбирайки нещата, децата си ги обясняват по странни начини и създават страхове, които могат и да ги травмират.
Отговорното родителство е сложен процес, който иска себеотдаденост и съобразяване с детето на пълен работен ден. Все пак успехът и щастието на децата си струва цената.
