Децата и игрите днес – няколко важни въпроса
“Аз съм като днешните деца – не си играя” – Боро Първи
На какво играят децата днес?
Играта е присъща на децата дейност. Но на какво играят те днес?
По мои наблюдения те най-често предпочитат да играят на компютъра, на таблета си или на мобилен телефон. В това няма нищо лошо, стига да се намери баланса между физическата активност и онлайн игрите. Когато споделих идеята за тази статия с моя син, той ми спомена за един цитат от негов любим поулярен рапър, който реших да оставя като подзаглавие на статията. Също така той сподели, че според него днешните деца нямат мотив да играят навън. Затова реших, че би било полезно да помислим защо се получава така и как можем да ги мотивираме?
Ако децата се чувстват насилени или не знаят физически игри, те няма да играят. Но ако намерим подходящия начин да им предложим – например на пикник парка или дори в градинката пред блока това ще е чудесен начин за общуване и сваляне на възрастовите бариери. След като децата са запознати и видят, че тези игри също са забавни, те ще ги споделят и със своите връстници.
И така нека да разгледаме тези въпроси в повече детайли, накрая на статията ще ви предложа и няколко игри от моето детство, които може да изпробвате 🙂
Защо децата не играят?
Често чуваме някой да казва, че децата не умеят да играят, че компютърните игри водят до обездвижване, увреждат очите и т.н. Ако обаче попитаме децата, това съвсем няма да е така. Те играят, но по свой начин. Доколко са полезни игрите им е друга тема. Не мисля, че има вредни игри, но има грешно насочени такива. Една игра трябва да носи емоционален комфорт, развиващи ума или физиката елементи или социално общуване с другите играчи. В игрите децата се учат да общуват, да бъдат лидери, да се договарят… Всяка игра е различна и има своите предимства. Игрите често са умален модел на обществото на възрастните. В тях се усвояват модели, които по-късно могат да бъдат полезни в различни ситуации. Затова е добре да позволяваме различни видове игри и да се стремим към баланс, като е важно да научим детето да различава игрите от реалността.
Как да мотивираме децата да играят?
Различната реалност и играчки пораждат различен вид игра. В нашата реалност преобладават технологии и градска среда. Ето защо и детето играе на такива игри. За да мотивираме децата да разнообразят игрите си, трябва да създадем друга реалност – разходка в гората или живот на село през лятото например. Така те ще започнат да опознават нови възможности за игра и въображението им ще бъде разпалено.
Преподавателката ми по психология казваше, че ако искаш да накараш едно дете да не играе, то трябва да му дадеш играчки. Наблюдавала съм това много пъти и в професионалния си път. Имат перфектни играчки, но игра няма. Затова стигнах до извода, че не играчките мотивират за игра, а ситуацията и свободата да действаш. Дайте свободно време, необремененост на детето си и бъдете готови за игра. Ще се изумите от резултата.
Няколко идеи за игри, с които да започнем
“Да би, да би…”
При проучването ми открих, че тази игра има няколко вариации и имена – “Да бие, да бие” е най-често срещано, но е популярна още като “ Да би, да би” или “Замръзвънка”, които лично на мен ми допадат повече. Тази игра помага научаването на държави, градове или номера, в зависимост какво ще изберете. Тя повишава общата култура на децата и развиват качества като съсредоточеност на вниманието, бързина и други.
Според правилата се разчертава един голям кръг, в който се вписват имена на държави, градове или номера, и един по-малък, в който стои водача на играта. Всяко дете заема мястото си до избраната държава. Водача на играта произволно избира държава като казва “Да би, да би… Германия”. Детето, застанало до “Германия” трябва да влезе в центъра на кръга и да каже “1, 2, 3 стоп”. Докато то прави това, другите бягат възможно най-далеч от кръга. Тогава “Германия” трябва да прецени с колко крачки, до кое дете може да стигне. Ако то успее взима малка част от неговата държава (всяка държава може предварително да се раздели на части). Ако пък не го стигне, то тогава другото дете взима малка част от “Германия”. Детето избягало най-далеч става новия водач. Играта е полезна и забавна и се играе, докато не остане едно дете, което има територия.
“Дама”
Всички знаем и сме виждали играта на “Дама” Тя помага за усвояване на умението за броене до 10, знанията за поредността на цифрова редица, развива координацията, силата на долните крайници и умение за точно хвърляне. Надали сте се замисляли колко положителни ефекти може да има 🙂
Самата игра е сравнително лесна и проста. С тебешир се очертават пожелание брой квадрати (може би не повече от 20), но най-често се използват числата от 1 до 10.
С броилка се определя реда на играчите. След това играта протича по следния начин. Първо детето трябва да хвърли камъче на цифрата 1. След това скачайки на един крак трябва достигне до 10 (на 5-6 и 9-10 с два) и да се върне обратно по същия начин, като когато стигне до две, трябва да балансира на един крак, да се наведе и вземе камъчето си. Накрая трябва да прескочи квадратчето, в което е било камъчето без да настъпи очертанията. Така това се повтаря със следващите числа, докато се минат всички до 10. Ако някое дете не уцели числото, което трябва с камъчето си или стъпи на очертанията е ред на следващия играч.
“Ръбчета”
Още една класическа игра. Тя развива сръчност, точност, умение за хвърляне и други. Разбира се и тук има много вариации. Играта изисква топка и един, или два бордюра един срещу друг. Топката се хвърля, като трябва да улучи отсрещния бордюр и после да се хване. Ако топката се топне преди да бъде хваната играчът печели 10 точки, ако ли пък не – печели 20 точки. Ако топката се удари в бордюра, върне се и се удари в отсрещния бордюр, и след това играчът я хване, печели 50 точки. Победител е играчът, спечелил най-много точки. Правилата подлежат на промяна, в зависимост от това с колко бордюра разполагате, колко и за какво искате да давате точки. При проучването ми видях, че има и вариации, при които преди хващането, детето трябва да плясне с ръце, да се завърти и други. Тук само вашето въображение може да ви ограничи.
Това са някои от игрите на моето детство. Те могат да бъдат едно много приятно и ползотворно изживяване, и за детето, и за родителя. Те са начин да обогатите знанията на децата си, да общувате пълноценно с тях, да влезете в техния свят. Това за мен бяха едни от най-щастливите моменти от майчинство ми. В следващите периоди общуването се променя и другите играчи ще бъдат приятелите. Не пропускайте своя шанс. 🙂
Надяваме се статията да ви е харесала и ще се радваме ако споделите игрите, които играете или сте играли в коментарите под статията, или на нашата Фейсбук страница! 🙂
Междувременно, тук и тук може да намерите още идеи за подобни игри 🙂
