Здравейте! Казвам се Павлина Димова.
Преди 26 години имах щастието да се появи моят син. Това беше огромна радост за мен, но заедно с радостта, дойде и голямата отговорност. Като всеки родител и аз исках да му дам всичко безусловно… Освен това знаех, че първите седем са основополагащи за възпитанието на бъдещата личност.
Замислих се как да постигна това. Трябваше ли да чакам орисниците или да разчитам на бабите? В университета научих, че бабите имат специална роля в живота на детето, че са стожер на психическото му здраве, но са враг на възпитанието му. Естествено, като всяка млада майка се опитах да потърся помощта на родителите си. Тогава обаче чух „Не се притеснявай, децата на учителите са невъзпитани…”
Така слушайки и вълнувайки се, аз прочетох цялата литература по въпроса за бебетата, говорех с всички авторитети по темата… изобщо – превръщах се в майка.
С всеки изминал ден, седмица, месец, година, гледах как моя син расте, играе и се учи… Минаха първите седем, после вторите, третите… Всеки седем имаха своето важно значение. През тези периоди той трябваше много неща, за да се подготви за живота. Синът ми беше и моят индивидуален опит в живота с реална оценка. Стараех се да му предам и да пробвам всичко, на което живота и университета ме научиха. Сега бера плодовете радвайки му се.
Пожелавам такава радост на всеки.
От 18 години работя като детски учител. За това време обогатявах знанията си, работейки с различни деца и родители. Сега съм старши учител в детска градина. Вярвам, че ако успея да предам дори част от опита си на вас – читателите ми, ще успея да ви помогна да постигнете целите си и децата ви да пораснат щастливи.
Визитка
- Професия: Детска учителка
- Възраст: 48 години
- Образование: Предучилищна и начална училищна педагогика в Шуменски Университет „Св. Еп. Константин Преславски”
- Професионална квалификационна степен: Четвърта