Какво означава да си родител – Част 2
В предната част на статията се запознахме с понятието родител и споменахме стиловете на родителско поведение. Сега ще ги разгледаме в повече детайли.
За да разберем по-лесно всеки родителски стил на поведение ще използвам една ситуация от моя личен опит с моя син и реакцията на всеки тип родител.
Като майка винаги съм се стараела да науча сина си на известни правила. Едно от тях е как да се обличаме.
Преди около 15 години на мода беше така наречената рап музика (и все още е, с малката разлика, че Мишо Шамара се превърна в Криско) и идващите с нея широки дънки и такива подобни на шалвари. Понеже аз не ги харесвам, заявих на сина си, че не искам да го виждам в такива панталони. И все пак, един ден, връщайки се от работа отворих вратата, а синът ми, заобиколен от своите приятели, пробваше точно такъв модел, който беше на един от тях. Пред приятелите му си замълчах, но после поговорих с него и му обясних защо на мен не ми харесват подобен тип дънки и защо мисля, че на него не му отиват. Разбрах, че дрехата е чужда и съм станала случаен свидетел на подбор на облекло. Така в крайна сметка стигнахме до съгласие и тази случка до ден днешен е повод за усмивка в нашето семейство. Нека разгледаме как различните типове родители биха реагирали в такава ситуация.
Авторитарният родителски стил се отличава с налагане на мнението на родителя безусловно, дори и чрез наказание или насилие. Тези родители изискват от детето си да спазва точно указанията им, безпрекословно подчинение и уважение. В нашата примерна ситуация такъв тип родител би наказал най-сурово “престъпника”, който се е неподчинил, като обува грозните дънки. Възможно е и физическо наказание или порицание пред приятелите. Често децата на такива родители се отличават със социална некомпетентност, стават тревожни, несигурни и трудно взимат самостоятелни решения.
От друга страна авторитетният родител също налага ограничения и контрол върху поведението на децата чрез правила, но се отнася с топлина и разбиране към тях като подробно обяснява позицията и доводите си. Такива родители не използват насилие (физическо или вербално), а проявяват емоционална отзивчивост към детето си, осигурявайки му благоприятна среда за развитие на социална компетентност, в която то може свободно да изразява мислите, емоциите и желанията си. Това възпитание има най-благоприятен ефект при развитието на децата – те израстват по-социални и самоконтролиращи се.
Ако се върнем на нашата примерна ситуация, бих се самоопределила като авторитетен родител. Аз обясних на детето си защо тези дънки не са подходящи за неговата фигура, включвайки най-малките подробности, за да може той сам да се убеди в правотата на мнението ми. Това възпита в него не само горепосочените позитиви, но и внимание към детайлите и също така изгради моя авторитет като родител.
Свръхпротективният родител се стреми да осигури безопасна и развиваща среда на децата си, но с действията си ограничава тяхната автономност. Такива родители контролират контактите с „буйните” приятели, пазят децата си от болести, микроби, наранявания и какво ли още не. Всички прекалени ограничения обаче пречат на децата да натрупат социален или какъвто и да е друг опит за справяне в трудни ситуации и конфликти. Липсата на опит се отразява на детето негативно, защото то не знае как да се държи адекватно с връстниците си и води до затруднения в общуването.
В ситуацията с дънките този родител няма да включи наказание, но ще покаже на детето кое е добро за него, като му забрани да носи такива дънки или дори да излиза с приятелите му, които го убеждават да носи подобни дрехи. В повечето случаи тези забрани не водят до нищо добро.
Либералният стил родителство привидно изглежда положително ориентиран. Този тип родители възпитават децата си, като им угаждат или ги пренебрегват, защото се чувстват неуверени. Те считат, че децата им няма да направят нищо лошо и затова контролът е слаб. Така те имат слаб авторитет пред децата си. При тях често се случва за един въпрос да се дават противоречиви отговори като единият родител забранява, а другият разрешава. Това формира отрицателни качества и създава условия за злоупотреба. В следствие на това децата стават неуверени и имат липса на самоконтрол като постъпват в зависимост от това, което им доставя удоволствие.
Тези родители няма да обясняват нищо, ако детето избере неподходящ за него модел дънки, въпреки, че не е за неговата фигура. За тях е важно, че са угодили и детето е спокойно.
При отстранения стил родителите изразяват своята загриженост за детето главно чрез задоволяване на материалните потребности като не полагат грижи за емоционалното му развитие. Децата на такива родители често демонстрират проблеми с емоционалната регулация, чувстват неувереност и имат антисоциално поведение.
В случая с дънките тези родители няма да обясняват много на децата, защото за тях е важно те да са доволни.
Всеки сам определя за себе си какъв тип поведение ще избере, но е важно да се намери баланса между изброените стилове. От моя личен опит, мисля че авторитетният стил е водещ, но все пак мнението и желанията на децата не бива да бъдат игнорирани. Ако те не приемат нашите доводи и защитават мнението си като се аргументират, това също е добър знак. Възпитанието е двустранен процес и диалогът между родители и деца е от изключителна важност.
Обикновено нашият стил на възпитание е подобен на това, което сме виждали в семейството, в което сме израснали и всеки има формирани разбирания и предпочитания. Не трябва да забравяме обаче, че в едно семейство има двама родители и е добре възпитанието на децата да е предварително обмислено и от двамата. Разногласията между родителите никога не бива да се коментират пред децата. Така нареченото “родителско тяло” – мама и татко, трябва да съгласува поведението си да има общо становище, поне по най-важните въпроси, макар и понякога това да е трудно постижимо. Затова е важно и двамата да знаят мнението на другия и да стигнат до консенсус.
Какво мислите вие по този въпрос? Имали ли сте подобни ситуации? Споделете мнението си в коментарите под статията или на нашата фейсбук страница 🙂
