Как да помогнем на детето да проговори?
Време за четене: 6 минути
Накратко:
- Колкото повече общуваме с детето, толкова по-бързо ще проговори
- Следете за правилното образуване на звуковете и коригирайте, където има нужда
- Използвайте различни игри, за да привлечете вниманието на детето
Всяко дете проговаря когато е натрупало запас от пасивен речник и почувства нужда да общува. „Дай да” казва малкото дете и само мама го разбира, но това е началото. Колкото повече разкривате света пред детето си, колкото повече му четете, говорите с него, толкова по-бързо то ще проговори. Важна обаче е и дикцията, а тя идва с правилния изговор на звуковете.
Как се образуват звуковете?
Звуковете се образуват с помощта на езика, зъбите, небцето и проходите, които се образуват при различните положения на тези органи спрямо един друг, съчетани с издишването на въздух.
Малкото дете не винаги може да подреди всички тези неща правилно. Затова често различни звукове не се чуват добре. Например една от най-често срещаните грешки е звукът “Л” да се заменя с “УЪ”. Това се дължи на неправилно поставяне на гореспоменатите органи.
Ако забележим нещо подобно, още в ранна възраст трябва да му обърнем внимание, защото с употребата детето затвърдява този неправилен навик и говора му става неясен, неправилен, а по-късно това се отразява и на правописа му.
Как да се преборим с това?
- Говорете с детето и на детето. Разкривайте имената на предметите около него, четете му приказки, говорете за чувствата му.
- Играйте с детето игри, които да го принуждават да говори.
- Показвайте му как се изговарят звуковете.
Ето малко личен опит:
Когато синът ми започна да ходи, естествено и аз започнах да ходя зад него. Освен че го придържах, аз се грижех той да чуе името на всеки предмет, до който се докосне, да покажа или обясня всяко нещо, към което той е проявил интерес. Може би ще се посмеете на това бърборене, но то е важно за натрупване на речников запас и проговаряне. Така малко, по малко, синът ми започна да говори и се разбирахме все по-успешно. В този момент усилията ми се удвоиха – започнах да му чета азбуката в стихове и си купих бисквитки с формата на буквите. Например:
„А” е мойто име,
моля ти се, запомни ме.
С мен започва буквено хорце,
хванати сме всички за ръце.
Ето с такива стихчета подканвах сина си да каже буквата „А”, а след това му давах бисквитката, за да изяде буквичката. Наблюдавах изговора на звуковете и коригирах там, където виждах грешки. Така с помощта на тези бисквитки и стихчета се учехме да изговаряме правилно всички звукове. Така той придоби правилна и ясна дикция – чудесна основа за надграждане от бъдещите му учители.
Ето и цялото стихче с останалите буквички:
„А е мойто име.
Моля ти се, запомни ме!
С мен започва буквено хорце,
хванати сме всички за ръце.
Б се казвам, ти разбра
и съм до сестричка А.
Ако Борко пък си ти,
знаел си ме отпреди.
А и Б ти вече знаеш,
В сега ще разпознаеш.
С влак, влекач и вертолет,
всички да вървим напред!
Голямо, голямо момченце
галено, малко детенце,
гиздава, румена кукла,
аз пък Г съм със букла.
Диня, дъвка и домат
днеска си поиска пак.
Ти обичаш ги, дете.
А пък с Д започват те.
А и Б, и В и Г,
че и даже буква Д,
ти научил си добре.
А сега е ред на Е.
Жабчето веднъж в дъжда,
силно квакна: ква-ква-ква.
„Малко съм, но не тъжа.
С жирафчето сме с Ж
Звън камбанен се разнесе.
Лека песен се понесе.
Буквичката З звъни,
ти запомни я, нали?
Името ми е чудесно.
Ти ще го запомниш лесно.
С мен започва весела игра.
Как забравя се това?!
Й-Аз близначка съм на И.
Разлика нали откри?
Конче, кукла, камион,
катеричка върху клон.
Тъй картинка се нарежда.
К от нея те поглежда.
Лаленце цъфна в градинка.
На него кацна калинка.
Ласкаво Л го поглежда
и до К се нарежда.
Покажи ми на листа,
мамо буквичката „М”!
Мими мама най-обича.
„Мила мамо”, я нарича.
Нека застанем лице до лице.
Нека се хванем ръце за ръце.
Щом стоим прави, добре ли разбра,
буква Н се прави с такава игра.
Ооо че много букви знам.
Мога да ги пиша сам.
До 15 изброих
буквичката О открих.
Ясно ви е пак на всички:
„Правя пакост.” с „П” се пише.
Може да съм палавник,
но пък съм голям умник.
Пиша плача, пиша пея,
но да пиша с „П” умея.
Вчера Радка се разплака.
Искала си начаса
Радка буквичката „Р”.
Ала „Р” си е на всички:
Радка, Румен, рак, ръчички.
“С” сега пред вас застава
и за първа настоява.
Ето сок и сладолед,
за да продължиш напред
Топка тупва, туп, туп, туп,
Т дотърколи се тук.
„У” на сцената застава
И гласа си извисява:
„Уча, умен, уморен –
всичките започват с мен.”
Често бъркат ме със В,
а пък аз съм буква Ф.
С мен започват Фар, Файтон,
има ме и в микрофон.
Ножица вземи от мама,
Само да е по-голяма.
Разтвори я с двата пръста:
„Аз буква „Х” съм, тънка в кръста.
Някога царувал цар
в чудно царство господарство.
Цели кошници с цветя
пращала му пролетта.
И доволен казал царят:
”Буква „Ц” ви давам в дар!”
Чудна чанта имам аз
и съм вече в първи клас.
Ще на пиша на листа
смело буквичката „Ч”.
Шипката решила да върви на бал
шапка си ушила, метнала си шал.
На буквичката „Ц” приличам,
но на три крачета тичам
и се буква „Щ” наричам.
Уж съм буква „ер голям”,
а защо голям – не знам.
Все съм в ъгъла, все там.
И добре, че има Ъглен – село,
та веднъж и аз да съм начело.
Щом има „ер голям”
и малък има, знам.
Пустият му „малък ер”,
той пред „О” е портиер,
но се пази от опасност,
все се крие след съгласна.
Юнак е Любомир, момчета!
На път към Люлин тръгва с Юли.
Храница взе: бюрек, кюфтета,
юфка и конфитюр от дюли.
Тюх! В раницата не остана
местенце малко за юргана.
Я ме вижте-аз съм Я,
все отзад ли ще стоя?
В по-късна възраст, за да допълня подготовката му по български език, всеки ден четяхме поне по една приказка, в която обсъждахме в подробности – постъпките на героите и как ние бихме постъпили на тяхното място. Всичко това се отразява благотворно на подготовката на детето за цялостното му развитие.
Грижата за правилното произнасяне на звуковете е грижа за красотата на речта в бъдеще, правилния правопис, изговор и възможност детето да бъде разбрано от всички. Успоредно с това, общувайки с него обогатяваме речника му с нови думи и го учим на правилен словоред, защото на 3 годинки то вече има някакви навици и опит, който трябва да бъде формиран качествено. По-късно този опит става основа, която учителите могат да надграждат.