Как да преодолеем детския инат или „кой кара влака“?
Често се случва децата ни да проявяват твърдоглавие и безсмислено упорство, което наричаме инат. Причината за това не е липса на възпитание, всъщност това е сигнал, че то расте.
Към третата година в децата се появява желание да пипат все повече неща, опитват се да се налагат. Когато мама казва “не”, те не чуват и не се подчиняват.
Това е етап от развитието на детето, а за родителя – първото препятствие, което трябва да преодолее. От това как ще се справим, зависи какви и колко проблеми ще имаме в следващите години – тръшкане в магазина, ровене на забранени места… с една дума – непослушание.
Причината за този инат е, че три годишната възраст е моментът, който Фройд нарича “осъзнаване на Аз-а”. Детето разбира, че може да ви манипулира чрез плач, викове, деструктивно поведение и други. То се опитва и запомня докъде може да стигне, и къде е допустимата граница в поведението му. Затова, точно този е периодът на налагане на правила за поведение по естествен начин. Често педагозите шеговито го наричат „Кой кара влака?”. Ако се справите успешно в ролята на “машинист”, това ще реши поне 50% от проблемите ви през следващите години. Ако не вземете мерки навреме, ще имате много и различни такива в останалите възрастови периоди.
В този период общуването с детето е решаващо. Родителите трябва да стоят близо до детето и да обясняват, да откриват света с него, както в предметен план, така и като поведение и правила.
Ето част от моя опит, който съм почерпила в практиката и майчинство ми. Това са изисквания, които вие поставяте пред детето в спокоен разговор. Те ще ви улеснят в справянето с този етап от развитието на детето:
- Тук и сега
Когато дете направи бела, добре е тя да бъде обсъдена с него веднага, защото то е малко и паметта му е неволева, а мисленето – емоционално. Ако оставите обсъждането на извършената бела за вкъщи, може да останете неразбрани. Детето вече не е в ситуацията и може и да не разбере какво не одобрявате. Затова, аз винаги съм спазвала това правило, като търся начин забележката да бъде отправена в момента на белата, неправилното поведение или друга допусната грешка. Естествено, трябва да отрегулираме тона и думите. Ако сме на публично място да говорим така, че да ни чува само детето, за да запазим авторитета и самочувствието му, защото иначе може да получим обратен ефект.
- Сподели какво те вълнува с мама
Детето опознава света и се вълнува от това. Научава нови неща и често пробва какво ли не. Важно е да знаете какви са вълненията му, защото те могат да са както положителни, така и отрицателни, довеждайки до бели. Затова, за да може да реагирате навреме, говорете с детето и участвайте в неговите занимания. По този начин вие ще можете да го предпазите, ако се наложи и ще засилите авторитета си.
- Пипай каквото искаш, но в присъствието на мама
И така, детето е проходило, иска да пипа навсякъде, да опознае всичко наоколо… Това е нормално. Така то опознава света, но налита и на опасности. Затова често чува думите „не може”, „не пипай”. Това никога не води до изграждане на положителни качества.
Ако използвате подобни изрази, започващи с “не…” прекалено често, детето ще се чувства ограничено и може да направи беля, докато ви няма или да започне да ви опонира. По-добрият начин в този момент, е мама да поговори с малкото дете, като му обясни, че може да пипа навсякъде, но заедно с нея. Ако трябва да забраните, е много важно да обясните защо. Детето трябва да получава информацията, свързана с конкретният проблем. Така то трупа опит.
Вярно е, че то няма да запомни всичко, нито ще разбере веднага, но така то се учи. Моя преподавателка по психология казваше: “Детето трябва да чуе едно нещо седем пъти по седем, и като свършиш, започваш пак да повтаряш”. В педагогическата си практика се убедих, че това си е самата истина.
Обяснението ще убеди детето, че има причина за ограниченията и те не са просто ваш каприз. Ще се научи, че в света има причинно следствени връзки и то трябва да мисли за последствията от постъпките си – печката е гореща, изгореното боли, затова е забранено.
- Кажи си мнението, но послушай мама.
Детето бързо трупа опит и към пет годишната възраст, когато вече е поотраснало, може да му позволите да участва във вземането на решения по определени въпроси, но поради малкия му опит то има един глас, а вие – два (все пак трябва да имате шанс да се наложите в даден момент).
Участвайки във вземането на решения в семейството, детето проверява уменията си и трупа опит. То сравнява решенията си с вашите, убеждава се, че вашите са по-добри, но и се радва, че неговите решения стават все по-добри. Чувства се значимо, умно, полезно и неизолирано. Когато дава мнение, се упражнява в умение да взема решения, да обмисля нещата и да контролира поведението си. Научава се да приема вашите решения, дори и да не му допадат – като необходими. Тези качества се формират във времето и зависят много от поведението и отношението на двамата родители. Те са жизнено важни за формирането на успешна бъдеща личност. Честото убеждаване в правотата на вашите твърдения, ще води и до израстване на вашия авторитет като родител.
Ще се убедите, че този подход изисква много време и разговори с детето. Вярно е, но това са първите седем години, а както е известно, те са основополагащи за всеки човек. Не може да положите основите набързо и да очаквате добри резултати. С обясненията вие учите детето си на наглед елементарни неща, но всъщност това е основата, която ще се развива в по-късна възраст. Изпълнявайки тези правила, зад които се крият много разговори и много приятни мигове на общуване с детето, то ще израсте като личност и ще имате много по-малко неприятни и нежелани сцени и ситуации.
Както видяхте от статията, решението на този етап в развитието на детето е общуването с него. Много често родителите допускат грешка, като в налагането на правилата използват формулата “Ако – то” – ако прибереш играчките, ще получиш… любима играчка. По този начин се получава така нареченото в педагогиката “надскачане”. То формира умения за лавиране и опити да се заобикалят правилата. Освен това не бива да забравяме, че ние сме пример за детето, а то – наше огледало. В общуването с него трябва да използваме форми, които искаме да виждаме. Най-добрата форма е убеждаване с тих, но твърд глас, преди събитието. Например, ако отиваме на гости, още в къщи тихо ще обясним къде отиваме, как трябва да се държим там, какво очакваме от детето, като не забравяме накрая да прибавим, че ако има проблем, то винаги може да разчита на нас.
Ще се радваме да споделите вашето мнение и опит в коментарите под статията или на нашата фейсбук страница 🙂
