На разходка с мама – не само удоволствие, но и възпитателен метод
Как можете да подарите на детето си усмивка, здраве и знания едновременно? Един от начините да осъществите това е чрез разходката. Независимо къде, тя може да бъде много полезно изживяване за цялото семейство. Разходката не е само физическо упражнение, но и позволява на детето да наблюдава света около него. Освен това ви осигурява пълноценно и непринудено общуване с детето. Осъществяването й включва три етапа – предварителна подготовка, реализация и споделяне на впечатления от изживяното и видяното.
В следващите редове ще споделя с вас няколко педагогически правила, чрез които да съчетаете полезното с приятното.
Разкажете на детето си къде отивате и какво очаквате да видите предварително.
Това е първия етап, в който ще събудите както интереса и любознателността му, така и желанието за разходка. Подготовката ще му помогне да си изгради една по-достоверна картина и образ за това, което го очаква. По време на разходката то допълва този образ.
Обсъдете облеклото с детето.
Това е необходимо, за да научите детето си да съчетава както видовете дрехи според сезона, така и за да формирате естетически вкус и усет. Можете да разнообразите или подкрепите разходката и с подходящ костюм според типа разходка – моряшки костюм, официална рокля или просто любимите дрешки на детето. Така ще формирате убеждение, че изборът на дрехи не е само според сезона, но и според мястото на посещение.
Поставете правила за поведение на обществено място.
Така то се учи на поведение и разбира, че различните места изискват различно поведение и какво трябва да бъде то. Обяснявайте на детето какво се очаква да направи (“Тук се говори тихо, защото…; Трябва да почукаме на вратата, защото…”). Така детето ще усвои правила, които ще му трябват цял живот.
По време на разходката насочвайте вниманието на детето си към обектите и събитията около него и използвайте ситуационния подход.
Тъй като децата възприемат това, което виждат по-лесно и по-трайно, обясненията трябва да са в момента на възприятието. Това е моментът, в който можете да допълните представа, която се е създала от предварителният разговор. Независимо природни или социални събития и обекти, ако обсъждате с детето какво вижда, то ще обогатява знанията си за околния свят и общата си култура по естествен начин.
Обсъждайте както положителните, така и отрицателните неща, които наблюдавате.
Може би ще ви се стори странно, че не скривате, а обсъждате отрицателните неща, но това е особено важно. Ако вие насочите вниманието му върху викащ възрастен човек и коментирате, че това е грозно, то вашето дете ще възприеме поведението му като такова и ще избере за себе си друг тип поведение. Така без нравоучения постепенно ще създавате ценностна система на детето си и ще формирате критерии за красиво, грозно, правилно и неправилно.
Тези правила наглед банални, са необходими. Те учат детето на важни неща без вие да натрапвате поучително мнението си и дори могат да го забавляват, ако са представени по подходящ начин. Следвайки ги по време на разходката вие давате на детето право на мнение, самостоятелност, чувате начина му на мислене и изводите, които прави. По този начин вие може да поправите грешното мислене преди то да се е превърнало в убеждение или черта на характера.
Според педагогиката най-ефикасен е индивидуалният подход (учителят работи само с един ученик). В детската градина и училище използването само на този подход е затруднено поради големия брой ученици. Общувайки с детето си, майката му дава точните знания, по точния начин, защото общува само с него и може да следи кое е разбрано, кое не е. Майката е най-добрия “учител” за едно дете особено първите седем години, а разходката – най-приятното изживяване и начин да подготвим детето си за живота.
