Негово величество родителят
Време за четене: 5 минути
Накратко:
- Най-голямата отговорност за възпитанието на децата носи негово величество родителят
- Опознайте учителите и работете в отбор – това ще донесе само позитивни резултати за децата
- Не обсъждайте учителите пред децата и не уронвайте техния авторитет
В много от статиите си подчертавам, че да си родител е щастие, но също така изкуство и себеотдаденост. Това е трудна и отговорна задача, резултата от която зависи от много фактори, които не винаги можем да контролираме. Носенето на този сладък товар, наречен отговорност ме накара да нарека родителя величество.
Кой носи отговорността за формиране качествата и личността на детето?
В днешно време хората спорят за какво ли не и казват, че в спора се ражда истината. Очаквах тя да се роди, но освен изказвания на спорещи и посочването на различни проблеми, все още не съм чула адекватно решение на този основен въпрос.
Според мен всички, които заобикалят и общуват с детето формират качествата му и носят отговорност за възпитанието му. Разликата е в степента.
Подредени от най-голямата към по-малката са:
- Родителят
- Учителят
- Обществото
Трябва също да отбележим, че с времето тази степен се променя, докато детето расте и постепенно средата, в която попадне оказва все по-голямо влияние.
Отговорността на родителя:
Родителят носи основната отговорност като създател и настойник на детето. Мисля, че това е безспорно и няма нужда от доказване. Като родители ние сме тези, които възпитаваме определен мироглед, качества и ценностна система в децата си. Ние сме тези, които формират и отношението им към другите.
Затова е особено важно да сме внимателно с това какъв личен пример даваме на децата си с поведението си е ежедневието, особено във възрастта от 1 до 3 години, когато детето е целодневно с нас.
Отговорността на учителя:
След 3 годишна възраст, когато детето тръгва на детска градина част от отговорността се поема и от учителите. Те целенасочено предават знанията си в областта, в която преподават и също трябва да са пример за подражание на всички свои ученици.
Често обаче основната отговорност за възпитанието се прехвърля на учителите под предлог, че те са цял ден с детето, или че “затова им се плаща”. По този начин се заформят два лагера от учители и родители, които си прехвърлят топката, а детето остава в средата и носи последиците.
Според мен няма два лагера. Родители и учители трябва да са от един отбор, работещ за бъдещето на децата ни. Само тогава ще има реални и качествени резултати.
На практика обаче, липсата на доверие и ред други причини, карат родителите да не работят заедно с учителите и това се отразява на качеството на работата с децата.
Нуждата от отбор
Учителят работи по програма, в която са поставени различни цели, които той поставя пред детето. Ролята на родителите е да се интересуват, да знаят какви са тези цели, да знаят какво прави учителя, поне в общи линии и да се опитва да му помогнат.
Затова във всяка детска градина има родителско табло, на което се поставя темата, по която се работи през даден период, стихчета, които се учат и други материали за родителите, които дадат нужната информация. Освен това трябва да разговаряме с децата за това какво се случва и какво правят в градината. Използвайки всичката тази информация, ние можем да разберем насоката на работата на педагога и да подкрепим работата му като правим същите или подобни упражнения и игри в къщи. Това ще помогне на децата да затвърдят знанията, получени в групата.
Доверието
Това, което според мен липсва най-много е доверието. В практиката си съм имала случай, в който родителите бяха дали телефон на детето си, защото се притесняваха, че то ще плаче. Когато ги попитах как оставят детето си при мен, ако ми нямат доверие, че ще го успокоя и погрижа за него. Тогава те премълчаха, но разбрах, че сме стигнали до единомислие. Родителите повече не дадоха телефона, но започнаха да се интересуват много повече и заедно започнахме да решаваме реалните въпроси относно възпитанието и обучението на детето.
Същото искам да попитам и всички родители. Нека всеки сам си даде отговор.
Дайте детето си при този учител, на когото вярвате. Ако нямате избор, то опитайте се да опознаете човека, който се грижи за най-скъпото ви съкровище, ако има нещо специфично – споделете го. Ако усетите, че общуването се изостря по някакъв начин, то поговорете с педагога и се опитайте да откриете причината. Сигурна съм, че ще се изненадате, че учителят е загрижен също като вас. Ако не е така, обърнете се към директора на детската градина. Споделяйте желанията, идеите и проблемите на детето си с учителя. Това помага за вземане на адекватни решения.
Бих искала да уверя всички родители, че най-добри са резултатите, когато родителят е съучастник във възпитанието на детето. Това е и причината да напиша тези редове.
Авторитетът
Родителят е първият авторитет пред детето. Учителят не конкурира родителският авторитет. Те вървят успоредно, а конфликтите рушат авторитета и на двете страни. Естествено, учителят като чужд човек по-често бива отхвърлен и детето спира да слуша неговите напътствия, а това го поставя в опасност.
За да има качествена работа детето трябва да изслушва учителя си. Ако родителите се изказват неуважително, или конфронтират учителя твърде често пред детето, то спира да слуша и негативния резултат е отново за него. Цената на тези конфликти се плаща най-много от детето, независимо дали учителят ще бъде наказан или не. Затова ценете усилията на педагога и пазете отношенията си – те са пример за детето ви.
Друго задължение на родителите е да научат детето, че трябва да е активна страна в образованието и че учителят дава знания, но то трябва да се вслушва в наставленията. Трябва да възпитаваме стремеж към знания, а не опити за оценка на учителите. Колкото и интересен да е учителя, без активното участие на учащия, резултатите винаги са половинчати. Затова нека учим децата си на активност. Учителите са много, но нека резултата не зависи от личността на учителя, а от самите нас.
В заключение:
Образователната система е такава, каквато е. Негово Величество Родителя е този, който трябва да научи детето си да е борбено, активно и да има отношение към ставащото около него. Ако родителят научи детето си на това, то социалната готовност за училище е в голяма степен изпълнена. Детето ще се бори за себе си и няма да обръща внимание на несъществените неща, а родителят ще зает с това да отваря вратите на света пред детето си.