2 съвета как да научим децата “да си правят сметката” или икономическо възпитание в детска възраст
Икономическото образование е едно от основните неща, на които човек трябва да се научи. В случая, под икомическо образование нямам предвид сложни икомически модели и пазарна динамика, а основни неща, които са нужни на всеки от нас като например стойността на парите или казано по-просто – как да си правим сметката.
Когато мислим за икономическто възпитание на децата си, трябва да знаем че то не може да започне да се формира в тийнейджърска възраст (13-19 години). Всичко започва още в ранното детсво, когато детето е на 4-5 години. С израстването на децата икономическото възпитание придобива все по-голяма важност и заема все по-голяма част от нашето ежедневие.
За да научим децата си “как да си правят сметката” и да нямаме проблеми с безразборното харчене на пари, трябва да проконтролираме личностните качествата, които възпитаваме в тях, защото те са в основата на бъдещото им развитие.
- Винаги обяснявайте причината за отказа си
Като първа стъпка трябва да научим детето да контролира желанието си да притежава. Това е нормално човешко качество, но когато не е поставено в граници, се превръща в скъперничество и пощеливост. Прекалено честите и немотивирани откази да купим на детето желана вещ поражда чувство на неудовлетвореност и силно желание да има. То не е в състояние да разбере липсата на пари, не може да прецени тяхната стойност и често мотивите му са нерационални. За детето вашия отказ означава невъзможност да има.
Затова, когато не можем да си позволим да купим веднага желаната играчка, шоколад или нещо друго, трябва да обясним на детето каква е причината, че имаме желание и ще го купим, но когато имаме възможност. Естествено обещанията трява да се спазват. Никога не обещавайте нещо, ако знаете, че няма да го купите. Така нашата роля е първо да възпитаваме чувствата, а после да дадем знанията за парите, стоките и за света като цяло.
2. Научете детето да знае защо иска покупката
Когато малкото дете влезе в магазина, всичко е пъстро, хубаво и го привлича. То често няма мотив защо иска това или онова. Наша е отговорността да го научим да прави избор в привликателното море от стоки. Затова, като втора стъпка трябва да научим детето си да мотивира покупките си, тоест да мисли какво и защо купува. На базата на тази мотивация да взема и необходимите решения.
Честа мода по магазините е да се предлагат различни безполезни пластмасови пластинки, фигури на филмови герои и какво ли още не (сигурна съм, че много от вас знаят какво е фиджет спинър).
Добре е да обсъждате с детето си предназначението, цената им и колко време работите, за да спечелите тези пари. Така то ще разбере какво означава думата “скъпо”. Целта е то да знае, че парите имат стойност и за какво служат те.
Когато децата вече разбират тези концепции, можем да запознаем детето си с монетите и банкнотите, достъпни за неговата възраст. Подходяща в случая е играта на магазин. Първоначално можем да направим магазин в дома си и да се редуваме се с детето кой каква роля да играе. Предлагайте му различни стоки и обсъждайте качествата им, необходимостта и цената на покупката. Така ще формирате критерии за избор.
Когато детето се справя добре, вече можете да „играете” и в реална ситуация като давате на детето толкова пари, че да му стигнат за нещо, което иска да си купи. Предложете му и други варианти – да спести, да си купи по-евтина алтернатива, за да му остане повече ресто, което да добави към следваща покупка и обсъдете какво ще спечели с покупката (например, ще има по-хубава играчка, която да развива ума му). Нека то да вземе решение само. По този начин детето се научава, казано по народно – “да си прави сметката”.
Опитах със сина си тази игра. След като започна да се справя с парите и да разбира стойността им, започнах да му давам малка сума, за да избере сам какво да си купи. Предварително обсъждахме за какво му стигат, какво иска, на какво ще играе с купеното, каква ще е ползата за него… Това му се отрази доста добре – бързо и лесно усвои похватите за устно смятане, винаги премисляше покупките си. Това се потвърди и когато отиде на лагер с класа си, когато беше на 8 години. Класната му ни помоли да дадем на децата си определена сума, но поиска по 50 лева, които да стоят в нея, в случай, че те изхарчат своите, но децата не знаеха за тях. Аз дадох парите, които трябваше, с указанието, че пари назад не искам. Когато се върнаха учителката даде отчет на всеки интересуващ се родител как се е справило детето му. Моето дете дори не беше преполовило парите, които бяха в него, защото беше преценило стоките като ненужно скъпи или безполезни.
И така, ако научим детето си да контролира емоцията, ако не възпитаваме в него чувство на неудовлетвореност и го научим да взема мотивирани решения, то ще може да прецени нуждата от дадена вещ, ще знае какво и защо купува. Това е основата, на която по-късно учителите му и вие, ще стъпите, за да изградите знанията за икономическите правила.
Надявам се споделения опит да ви е полезен и да осигури на децата ви приятни изживявания, а на вас да спести неприятни сцени с плачещо в магазина дете.
Ще се радваме да споделите мнението и опита си по този въпрос в коментарите под статията или на нашата фейсбук страница 🙂
