Как да изградим отличен ученик?
Време за четене: 7 минути
Накратко:
- Изградете навици за самостоятелност в детето
- Започнете подготовката от рано във всичките и аспекти
- Бъдете готови да подкрепите детето във всеки един момент, но не го притискайте
- Не забравяйте да го похвалите за успехите му
Мечта на всеки родител е да има дете с отлични оценки без да полага специални усилия след тежкия работен ден. Много хора смятат, че това е непостижимо, но в родителския си опит се убедих, че не е така.
За да имате обаче това щастие, трябва през първите седем години да сте градили навици и качества на личността, които в следващите 12 ще работят за вас, вашето спокойствие и сбъднатите мечти на детето ви.
Стъпка #1 – Изградете навици
Навикът е умение, създадено чрез упражнения и повторение. Веднъж формиран, той трудно угасва. Създава се въз основа на дневния режим и приучаване към спазването му още от ранна възраст. Детето трябва от малко да възприеме, че в света има някои установени норми на поведение. Започва се от дребните неща – закусва се на масата, отиваме на време в детската градина, слушаме госпожите и си прибираме играчките след игра. Така малко по малко, въвеждаме правилата на дома, а в по-напреднала възраст и на обществото.
Това помага на детето да възприеме нормално натоварването в училище и повишените изисквания към него.
Всичко това развива така наречената училищна готовност, която е основата на добрия ученик.
Стъпка #2 – Изграждане на училищна готовност
Готовността на децата включва няколко елемента, които най-общо можем да разделим на социална, емоционална и физическа готовност. Иначе казано, достатъчен обем от знания и мотивация да тръгне на училище.
Интелектуална готовност
Наличието на достатъчен обем от овладени и осмислени знания за обкръжаващия ги свят имат значение за децата. Също така, те трябва да имат развита до определена степен мисловна, познавателна и учебна дейност.
Най-добрият начин да развиваме тези неща постепенно е ежедневно да четем, да говорим с детето и му даваме знания за околния свят.
Емоционално-волева готовност
Тя дава възможност на детето да регулира чувствата и поведението си в сложни ситуации, както и да владее основните правила на поведение. Развитието на емоционалната интелигентност на детето, волята му и умението да контролира поведението си, са необходими предпоставки за преодоляване на трудностите и успеха в първи клас.
До голяма степен това зависи от темперамента на детето, но с разговори, обяснения и личен пример, детето се научава да контролира емоциите и поведението си според указанията на родителя.
Мотивационна готовност
Иначе казано, това е желанието на децата да станат ученици и да се стремят да научат, нещо, което би било интересно и полезно, както за тях, така и за хората около тях. За да събудим това желание, ние трябва да изградим адекватна представа за училището. Необходимо е да изясните един основен въпрос – “Защо ходим на училище” или иначе казано “Кога в реалния живот ще му потрябва Питагоровата теорема?”. Този въпрос няма универсален отговор и за всяко дете мотивацията ще бъде различна. Нашата цел като родители трябва да бъде да обсъдим възможностите след училище и потенциалните желания на детето. Вярно е, че ние може да мислим, че са в сферата на мечтите, но за децата те са напълно реални и ние трябва да ги окуражим. Добре е, често да водите разговори за това какво биха искали да постигнат в бъдеще. Например въпроси от типа на “Какъв ще станеш, когато пораснеш?”, “Кои професии ти харесват?”, “Какво би искал да можеш, когато станеш голям?” и други. Започнете това от ранна възраст и се старайте да покажете как знанията от училище биха помогнали за постигането на тези цели. Посочената цел вероятно ще се променя с времето, но ще е отправната точка за детето. Добрата мотивация дава криле!
Физическа готовност
Физическите упражнения имат комплексно въздействие – те не само влияят позитивно на функциите на отделните органи и системи, но и върху цялостното развитие на децата. Интересът им към игрите, упражненията и породените от тях положителни емоции съдействат за укрепване на психиката им. Затова е добре да използваме свободното си време да спортуваме с децата и да ги окуражава да пробват различни спортове или друг вид физическа активност, като например танци.
Стъпка #3 – Вече сме в първи клас
Когато дойде поредният 15-ти септември и вашето дете тръгне на училище, ще дойдат първите трудности и първите домашни. Макар и да сме положили усилия за подготовката им, децата, все още имат нужда от нас в първи клас. Нашето присъствие и подкрепа за нужни, за да помогнем за справянето в новата среда и да вдъхнем увереност.
Освен това, това е и времето, в което започваме да формираме нови ученически навици. Те се формират постепенно, но трябва да започнем ежедневно още в първи клас. Като начало, може да уговорете с детето времето за почивка и часа за писане на домашни. Това ще му осигури време както за игра, така и за учене.
Стъпка #4 – Помощ с домашните
Когато дойде време за писане на домашни, не се натрапвайте на детето, а дискретно следете неговата работа, докато вие правите нещо друго и бъдете готови да помагате при затруднения. Не правете грешката да седите до детето и да контролирате всяка написана буквичка, да четете заедно с него и да го притискате по този начин.
Дайте му шанс да опита само. Наблюдавайте отстрани и се намисайте само ако видите, че то трайно се затруднява или прави нещо неправилно. Посочете грешката или се опитайте да му помогнете само да открие проблема, ако е по силите му. Ако е необходимо, може и заедно да потърсите информация в интернет.
Постарайте се да забележите кое затруднява детето и с игри попълнете знанията му след като приключат домашните.
Не забравяйте да похвалите детето за постигнатите успехи и не го притискайте за неуспехите, а заедно открийте причината за тях.
За и против занималнята?
Мое лично мнение е, че в първи клас детето трябва да учи в къщи и да си създава навици за това. Така ще се научи да разпределя времето си, да изпълнява самостоятелно задачите си и да се приготвя за следващия ден. В по-горните класове, където и материалът се усложнява, занималнята може и да е по-полезна. Ако детето ходи на занималня, където все пак е училищна обстановка, трябва да внимаваме за потенциалните отрицателни ефекти, когато то учи само у дома. Например да не разпределя времето си правилно, да допуска учене късно вечер и други. Тази потенциална липса на умения за самостоятелна подготовка може да създаде проблеми при преминаването в по-горни класове. Поради това мое убеждение, моят син не е посещавал занималня.
Ще се радваме да чуем и вашите стратегии, дали сте съгласни или имате какво да добавите към написаното по-горе 🙂
