Родителската стратегия – какво е тя и защо е важна?
Време за четене: 5 минути
Накратко:
- Като родители ние трябва да имаме идея за развитието на детото
- Ако развиваме качествата на личността и ценностната система на детето, то ще се научи да се спрвя с ‘външния свят’
Защо е необходима?
Когато започнем да строим една къща, ние най-напред правим планове, мислим как искаме да изглежда и ги скицираме на хартия. Това ни дава идея какво трябва да се построи и евентуално каква би била цената на строежа и така нататък. Когато един родител възпитава децата си, той също трябва да има представа какво иска да изгради или иначе казано, да има своята родителска стратегия.
Как да изградим своята стратегия?
Може би като цяло идеята за “родителска стратегия” ви се струва малко абстрактна, но се надяваме със следващите редове този термин да придобие малко повече смисъл.
Стратегията се основава на две основни точки – качества на личността, и ценностна система. Те се развиват неотлъчно една от друга, започвайки от първия ден на бременността.
Качества на личността
В университета ни учеха, че всички ние преминаваме през три етапа на развитие – индивид, човек и личност. Нашата крайна цел като родители е да превърнем родения индивид в човек, а човека – в личност.
Бебето се ражда като всяко едно същество – беззащитно и необременено. За да стане човек, майката го храни и облича, но и също учи на елементарни наглед неща като да се храни и да се облича. Едновременно с това му пее, чете, а детето слуша и се учи да говори. Започва да се усмихва, да общува по негов си начин… За да се достигне до последния етап, трябва да се развиват и качествата на личността – способност за наблюдение, анализ, синтез, въображение, памет, мислене и други. Развитието на тези качества започват още в ранна детска възраст.
Какво е нужно да направим?
Разбира се за всяко дете е нужен индивидуален подход, но има няколко неща, които са полезни за всички деца. Например:
- Развиване на паметта – Най-лесно това може да направим чрез заучаване на стихотворения, четене на книжки или разказване.
- Развитие на мисленето и въображението – Разговори с детето по всякакви различни теми, които обогатяват общата му култура и въображение.
- Развитие на емоционална интелигентност – Проявявайте разбиране към детето и говорете с него за чувствата му.
- Развитие на интелект и съобразителност – Тук отново идват на помощ четенето на приказки, както и различни игри, които помагат за развитието на детето.
- Развитие на решителност – Насърчавайте детето да се справя само и му помагайте със съвети, но не правете нещо вместо него. Давайте му личен пример с нещата, върху които работите вие.
Всичко това се развива постепенно докато общувате с детето. Всеки един разговор, игра, обяснение или проява на оценка са от значение за изграждането на личността. Затова през първите седем години и двамата родители имат основна роля, а след това в този процес се включват приятелите и заобикалящата среда.
Ценностна система
Важно е да осъзнаем, че когато детето остане само, то ще взема решения, ще определя кое е лошо и кое не е, на базата на ценностите, които сме изградили в него през първите седем години. Най-силното ‘оръжие’, което можем да използваме е личният пример. Помнете, че децата наблюдават родителите си и възприемат вашето поведение и избори като правилни. Следователно е много вероятно те да ги повтарят. Второто най-важно нещо, отново е комуникацията с детето. Четенето на приказки, гледането на филмчета и обсъждането им играят голяма роля в изграждането на ценностната система в ранна възраст. Последната част от изграждането на ценностната система е изборът на родителски стил. Повече за видовете родителски стил можете да прочетете в първата ни статия “Какво означава да си родител” – част 1 и по-подробно във втората част.
Има една трета съставка, която до голяма степен не зависи от нас, която има силно влияние върху психиката на детето. Това е…
Външен свят
Това представлява всичко, което заобикаля детето и е способно да му повлияе – чужди хора, приятели, учители, събития и други. Като родители ние следим качеството на тази среда, но никога не можем да имаме пълен контрол. Затова ако сме се справили добре с родителската стратегия и първите две точки можем да сме сигурни, че детето ще се справя, когато то вече е самостоятелно.
Ако се чудите дали и аз съм имала такъв план – на хартия не, но в съзнанието си – да. Още в мига, в който разбрах, че ще имам дете, създадох този план:
- да отговоря на всяко едно “Защо”, без оглед на удобството ми
- да подкрепя всяко едно усилие
- да помогна за отварянето на всяка една врата
- да съм в подкрепа на това малко човече във всеки един момент
- да имам положително отношение към сина ми в общуването ни, в поведението ми и във всеки един момент.
Балансът в подкрепата и самостоятелността са изключително важни. Ако решавате всички трудности вместо детето, ако не му давате да се изцапа, да се удари, да се спъне, това ще го лиши от опит. Затова трябва да съумеете да сте до него без да се натрапвате, да го хванете, ако тръгне да пада (не само в буквалния смисъл), но и да го оставяте да греши. Така то ще трупа своя опит и ще се учи да намира решения, както и да носи отговорност за тях. Липсата на опора е опасна, прекалената опора – също!
Ще се радваме да споделите и вашата история в коментарите или на нашата Фейсбук страница 🙂
Снимка: Дария Шевцова
